Skip to main content

Loading

Новата книга „Драми” ще представят на юбилея на Цанко Живков

На 85 годишния си рожден ден писателя Цанко Живков ще представи и новата си книга "Драми" пред приятели и почитатели на26 април в Двореца на културата в Перник.

Цанко Живков е роден в гр. Перник. Основно образование завършва в родния си град и 15- годишен започва да пише и печати в ученическото списание „Младежко слово". Учи право в Софийския университет и работи като миньор, от което се раждат първите му очерци и книги, както и дневникът - роман „Мъже под земята". Ръководител е на литературния кръжок към градското читалище и допринася за израстването на участниците в него. Редактира многотиражките на Мината и на машиностроителния завод „Струма", журналист е в местния вестник и кореспондент на централни вестници и списания. Работи във вестник „Труд" и дълги години във вестник „Литературен фронт".

Търсейки винаги опора в родовата памет, авторът се стреми да бъде правдив в своите статии, очерци и документални книги. Цанко Живков е превърнал Перник и неговите граждани в основна тема на книгите си, наложил се е като техен летописец.

Автор е на книгите: „Пътища", „Граовци", „Звезди", „Край Струма", „Звезда на съгласието", „Промяната", „Изгубеният век", „Аз съм Йоцо", „Пернишки тетрадки", „Бусинско възкресение", „Писаници", драмата „Кракра", „За родното място на Отец Паисий", „Златоустият Григорий Петров".

Последната за сега негова книга „Драми" ще бъде представена за първи път пред перничани на Честването.

Празникът ще започне в 17, 30 ч. в Малкия салон на Дворец на културата в Перник на 26 април.

Резюме на Пернишки тетрадки от Хеликон: Тия "тетрадки" на публициста-документалист Цанко Живков съдържат разкази за преживяното от него през детството, юношеството и младостта му в Перник. Градът, връстник на Рим и Троя, е обвеян от легендите на осемхилядна история, от подвизите на непобедения Кракра Пернишки през Средновековието, а в по-ново време - със славата на най-голямата каменовъглена мина в страната. Този колоритен град, събрал труженици от различни краища на родината, впечатлява силно юношата и от 15-годишна възраст Ц.Живков става негов летописец - книгите му са предимно за Перник и перничани.

След щастливите предвоенни години, ведно с младостта идва и комунистическия преврат на 9 септември 1944 г., преобърнал живота на всички. Младият човек не проумява дълбоките противоречия между призивите за братство, равенство и свобода и убийстватата без съд и присъда, разделянето на "наши" и "врагове", недопускането на критика и различия в мненията. Гледан с подозрение като "фашистки елемент", той избира поведение, повлияно от морала и труда на обикновените хора и в своите очерци, статии и документални книги се стреми да бъде правдив и полезен. В периоди на политическо размразяване му "гласуват доверие" да редактира вестници и многотиражки на рудници и заводи, да ръководи литературния кръжок, а в изблици на "революционна бдителност" го уволняват отвсякъде и го обругават като "гнил интелигент" и "враг на народа".

Авторът на "Пернишки тетрадки" търси опора в родовата памет, в спомените за скаутската организация и летните лагери, където са ги учили да вършат добри дела и да бъдат родолюбци; намира я и в съучениците и приятелите си от пернишкия литературен кръжок, сред които са творци като Константин Павлов, Румен Скорчев, Борис Христов, Димитър Инкьов и др.

Спомените на Цанко Живков са и повик за съхранение на паметта през изживените десетилетия. Защото паметта, както утвърждава Дмитрий Лихачов, е една от най-важните основи, върху които се гради културата. И в това съзидание участват много поколения. Паметта е преодоляване на времето, преодоляване на смъртта.